Сградите, които са национално богатство на България и гордост на българите са обект на голям интерес сред туристите от цял свят. Националният празник 3 март е поводът отново да обърнем внимание на историческото наследство на страната ни.

3 март – национален празник „Ден на Освобождението на България от османско иго“


България е една от най-колоритните страни в Европа, интересна със своята архитектура. Характерният образ се е формирал в продължение на векове под влиянието на различни народности, обитавали територията й. 

 

архитект Борислав Игнатов председател на УС на КАБ

„Българският стил в архитектурата може да се нарече по-скоро регионален, от колкото национален. Едно от основните преимущества на България е, че тя винаги е била кръстопът на Балканите - през нея са минавали пътищата на много култури и са оставили своите следи тук. Така че, ако говорим за възрожденската къща като емблема на българската архитектура, тя всъщност има общо с вида на къщите в други държави от онова време, което я прави част от едно общо балканско наследство. Това, сперд мен, е много хубво“.

1. Най-оригинална

(по форма и име)

Пловдив


фото: astera-tour.ru

Ярки цветове, изящни декоративни елементи, сякаш направени от истинско злато и линии с различни форми – всичко това е характерно за къща, чието име повечето от нас трудно биха прочели от първия път.

Куюмджиевата къща е най-красивата сграда в този регион.
Тя е построена през 1847 году.

Днес тук се помещава Етнографски музей.

Сградата е блестящ образец на българския барок.

Над 200 обекта в Пловдив са защитени от държавата и са обединени в Архитектурно-исторически резерват „Стария Пловдив“.  

2.Най-красива

(със златни елементи)

София


фото: static.bgstay.com


фото: static.bgstay.com, inyourpocket.com

С най-пищна, с оглед на многобройните декоративни елементи и тържествено-елегантния си външен вид сграда, може да се гордее, както и подобава на една столица, град София. Става дума за Народния театър „Иван Вазов“. 
Сградата е построена през 1906 година по проект на архитектите Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер.

Фасадата е изрисувана със специални бои, което я прави устойчива към неблагоприятните метеорологични условия.

Театърът е преживявал няколко пожара, но всеки път е възстановяван.

През 2007 година сградата бе реновирана отвън и отвътре. Декоративните позлатени елементи бяха наново покрити с позлата. 
 

архитект Борислав Игнатов председател на УС на КАБ

„В големите градове има друг интересен феномен - влиянието на Европа през Възраждането. Във Варна, София, Русе, Пловдив и във всички големи български градове, може да се видят много интересни образци на виенски, немски и френски архитектурни школи от онова време. Те също са много ценни, защото са пренесени у нас и създават първо един културен феномен, а после оказват голямо влияние и върху българската архитектура. Една част от сградите от Възраждането са правени от европейски архитекти, а друга част - от български архитекти, учили в Европа. Това е бил естественият процес на културен и архитектурен обмен​“.

3. Най-стара

(със стомни в стените за акустика)

Несебър


фото: planetofhotels.com, vicamilleri.com

Оригиналната идея е използвана от майстори приблизително през Х век в град Несебър. Те са вградили в стените на строящия се храм глинени стомни. И днес, посещавайки в Стария Несебър Църквата на Йоан Кръстител, може да се усети невероятната акустика на сградата.

Църквата не е голяма – 10х12 метра, построена е от ломен камък и хоросан. Най-интересните елементи от нейната украса са старинните стенописи, датиращи от  XIV век и портретът на неизвестен местен жител, който, вероятно, е бил патрон или благодетел на църквата.  

Някога сградата е била гладко измазана, но след толкова векове това не се е запазило.

Днес сградата функционира като малка художествена галерия. 

4.Най-символична

(по случай празника 3 март)

Варна


фото: planetofhotels.com

Още една църква, но този път действаща като такава и до ден днешен. Става дума за Катедралния храм „Успение Богородично“ в морската ни столица Варна.

Тази сграда нямаше как да не влезе в нашия списък поради простата причина, че е официално открита през 1886 година, в чест на освобождаването на Варна от османско владичество, което е символично в навечерието на 3-ти март.

Първоначално архитект на храма е бил В. Маас от Одеса, но впоследствие работата му поема архитект от Варна П. Купка. Строежът се е изграждал по модел на  „Св. св. Петър и Павел“ в Петерхоф. Покривната конструкция и куполът са били облицовани с мед. Напълно храмът е бил изографисан чак през 1949 година, а през 60-те години са били изработени витражни прозорци. През 2002 година храмът беше реставриран и днес в отлично състояние приема както вярващи, така и туристи. 

5. Най-любопитна      

(заради начина на изграждане)

Банско


фото: banskocity.bg


фото: banskocity.bg, snaklab.info

Малкият, но изключително популярният зимен курорт Банско е богат на паметници на архитектурата в стил българско Възраждане. Градът с право се гордее с църквата „Света Троица“.

Църквата е била изградена през 1835 година. По време на Османското робство заможните жители на града са платили на местните турски чиновници, за да получат позволение за строеж на христианска църква.

Тъй като по онова време турците позволявали да се строят църкви само на места, където преди това е имало религиозно знамение, местните хора прибягнали до хитрост – тайно са заровили икона и кръст в двор в центъра на селото.

По време на строежа на църквата поставили на видно място от двете страни голям кръст, изобразен върху камък над входа и турски религиозен знак – полумесец със звезда. Вероятно, това е била необходима стъпка, позволяваща храмът да не бъде разрушен, но някои съвременни туристи възприемат сосъществуванието на тези два различни религиозни символа като знак за търпимост и взаимоуважение.

Любопитен е и фактът, че някъде през 1855 година е била изградена висока  камбанария с четири камбани, върху които майсторите изписали името на султана, за да умилостивят турската власт.
 

Domaza - Недвижими имоти